"Денят започна с непривичен порив на вятъра, който ту се усилваше, ту утихваше. Затова и всички обичайно неподвижни неща започнаха да се движат – като листата на кокосовите дръвчета, или пък пясъкът, който се понасяше от вятъра и пътуваше с него, като пътник без билет – дотам, докъдето най-накрая му кажат да слиза.

Хобо и Лея, и Младши се отправиха към стадото, което се приготвяше да отпътува. Доближиха ги на едно открито място, когато изневиделица се появи и въпросния Спарк. Нямаше как да бъде сбъркан с друг, понеже поведението му го издаваше. Вдигнат високо хобот, широко разперени уши, подтичвайки така, че от него се вдигаше голям прах. Но най-забележителното бе в големината му. Сравнен с Хобо, имаше почти една трета в повече от него, както би била разликата между младежът Хобо и възрастния Хобо сега. Определено разчиташе на първото впечатление, и наистина всички от голямото стадо, бяха удивени и издаваха различни звуци за приветствие и възхищение."