Facebook
Златно мюсли и овесени бисквити
Производство и продажба на здравословни мюсли и бисквити в град Шумен

"Яспис"

 

Размер - А5; стр. 140; Цена: 6.90 лв.

 

Кратък откъс:

Малкото стадо спокойно следваше своя млад пастир – момче с едва набола брада. Момчето изглеждаше много уверено и така крачеше по земята, сякаш се намираше в бащините си земи, където никой не можеше да му стори нищо лошо. Отдалеч чух, че пее песни, но едва като наближи, разбрах, че пее за Величествения. „Господ е пастир мой... на зелени пасбища ме води...“ – малкото пастирче пееше за своя пастир на Небето. Овчиците изглеждаха доволни и хрупаха сладко тучната тревица.

Това момче съживи мястото, както от много време не се беше случвало. Когато спираше да пее, изваждаше от торбата си една прашка и започваше да се упражнява по всичко, което изглеждаше трудно за уцелване. На няколко пъти се прицели в издатината, която имах в горната си част, но аз ни най-малко не му се сърдех за това, че почти винаги успяваше да я уцели. Когато пък някоя овчица, залисана в пашата, се отделяше от стадото, момчето нежно я викаше по име и тя отново се връщаше. Как ли успяваше да ги различава, като бяха досущ еднакви?

Безгрижието и радостта от присъствието на това момче и малкото му стадо биха продължили още дълго, ако от близката гора не се зададе опасност. Насреща идваше мечка. Виждаше се, че е възрастна и сега напредваше бързо към стадото. Момчето я видя преди мен. Може би усети безпокойството на овцете или на птиците, които пърхаха наоколо. Подкара стадото към мен и събра овцете там, където нямаше да виждат наближаващата мечка. Умно момче, не искаше овцете му да се разбягат уплашени из цялата поляна. Но това нямаше да им помогне, когато мечката пристигнеше и надушеше безполезното им скривалище.

Очаквах момчето да се качи върху мен, за да опази живота си, но за моя изненада то се затича право срещу мечката. Това беше най-странното нещо, което бях виждал. Не знаех, че човек може да тича така към смъртта си. Бях убеден, че момчето се втурна към сигурната си погибел. В ръцете си държеше тояжка, която ми изглеждаше като малка клечка. И отгоре на всичко започна отново да пее. Думите тоя път бяха други, но все така безстрашни. „Няма да се уплаша от зло... защото... Ти... си с мене.“

Мечката спря изненадана и взе да души, а после и да ръмжи по посока на момчето. Когато се убеди, че пастирчето не представлява никаква опасност, тя нападна, като замахваше с предните си лапи срещу него. А момчето продължаваше да пее и обикаляше пъргаво около нея, прехвърляйки тояжката от едната си ръка в другата. Звярът на няколко пъти се опита да го достигне, замахвайки с тежките си лапи, но то ловко се изплъзваше. При едно от нападенията момчето пееше: „Твоята тояга... тя ме утешава“, след което замахна бързо с тояжката си и удари мечката по крака. Тя изрева, но не изглеждаше ударът да ѝ е сторил нещо особено.

Гонитбата продължаваше, а момчето пееше отново същата песен. Когато стигна пак до „Твоята тояга...“, нанесе още един удар, и то на същото място, където я удари и първия път. Мечката изрева по-силно и се хвърли с цялото си тяло към момчето. Успя да разкъса връхната му дрешка, но то остана живо. Кой знае защо, но винаги когато пееше наново песента, успяваше да удари мечката на същото място. Едва сега започнах да разбирам, че има нещо необикновено в това, което се случваше пред мен. Не беше възможно момчето да издържи толкова дълго. Мечката имаше непогрешим инстинкт на ловец и не хабеше напразно движенията си. Досега трябваше да го е убила.

Колкото повече напредваше битката, толкова повече се увеличаваха шансовете на малкия пастир. Мечката вече куцаше с единия си крак и не можеше да напада, както преди. В един момент спря и започна да души и да се оглежда наоколо. Навярно беше усетила близостта на овцете и се насочи към тях, като не изпускаше от очи техния малък защитник. Преди да успее да ме заобиколи обаче, получи още един удар с тояжката, този път по гръбнака. Опита се да събори натрапника на земята, но отново лапите ѝ увиснаха във въздуха. Последва още един удар – по ранения ѝ крак, което предизвика най-мощния рев, на който беше способна. Остана известно време на място, като че се чудеше дали да продължи, но когато момъкът отново тръгна към нея с тояжката напред и неизменната песен на уста, тя се обърна и побегна натам, откъдето беше дошла.

Момчето пък измъкна нова риза от торбичката си, преоблече се, а след това извади парче хляб и отново запя: „Приготвяш пред мене трапеза...“ След като завърши песента, изяде парчето хляб, пи вода от меха си и подвикна на овцете да излизат от убежището си. После продължи по пътя си, пеейки някаква друга песен: „Сила моя и песен моя е Господ и Той ми стана избавител...“

Ще ми липсваш, момко! Ела пак някой ден. Ела пак, юначе.